www.studentskigrad.eu Open in urlscan Pro
91.196.124.73  Public Scan

Form analysis
1 forms found in the DOM

Name: login — POST modules/mod_smslogin/login.php

<form action="modules/mod_smslogin/login.php" method="post" name="login" id="form-login">
  <fieldset class="input">
    <p id="form-login-password">
      <label for="modlgn_passwd">SMS Code</label><br>
      <input id="modlgn_passwd" type="text" name="smscode" class="inputbox" size="18" alt="SMS code">
    </p>
    <input type="submit" name="Submit" class="button" value="Идентификация">
  </fieldset>
  <ul>
  </ul> SMS e валиден 1 час <input type="hidden" name="option" value="com_user">
  <input type="hidden" name="task" value="login">
  <input type="hidden" name="return" value="aHR0cHM6Ly93d3cuc3R1ZGVudHNraWdyYWQuZXUvaW5kZXgucGhwP29wdGlvbj1jb21fY29udGVudCZ2aWV3PWFydGljbGUmaWQ9NjA2OjIwMTEtMDQtMjEtMDgtNDUtMTAmY2F0aWQ9NjY6aXN0b3JpYWxla2NpaSZJdGVtaWQ9OTg=">
  <input type="hidden" name="34bc3cf481e691b7aeb3896434b18761" value="1">
</form>

Text Content

JOOMLA SOFTWARE SOLUTIONS TEMPLATE
PAYDAY LOAN

 * Ресторанти
 * Кетъринг
 * Кафенета
 * Дискотеки
 * Бързо хранене
 * Барове
 * Клубове
 * Театри
 * ДОБАВИ ОБЕКТ

Екскурзия до Солун
Екскурзия до Одрин
Екскурзия до Мелник
Екскурзия до СолунЕкскурзия до АлбанияПочивка в Албания





30 лв.
35 лв.
25 лв.
129 лв.169 лв.460 лв.





Home История Неофит Рилски
      


НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ

 * Аспекти на Website
 * Решени задачи по счетоводство(1)
 * Лекции по педагогика
 * Лекции по Педагогика(1)
 * Разчети с доставчици,дебитори и други кредитори


НАЙ-НОВИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ

 * Ролята на данъците
 * Индивидуализацията и диференциацията на обучението
 * Демокрация и лидери в Латинска Америка
 * Щитът на Ахил - панорама на живота в Древна Елада
 * География на културата или интерпретация на географията


***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700




Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената
на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.


SMS LOGIN

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер
1092 (обща стойност 2.40лв.)

SMS Code


SMS e валиден 1 час


Неофит Рилски

Неофит Рилски

(1793-1881)

Неофит Рилски е български монах,учител и художник. Роден през 1793 год. в Банско
под името Никола поп Петров. Баща му, поп Петър, произлиза от рода на Бениновци,
а майка му, Екатерина, от род, който е принадлежал към заможна разложка
буржоазия през 18 и началото на 19 век, и която е въртяла голяма търговия с
памук от Драмско и Сярско със Сърбия и Австрия. Първият учител на Неофит в
родното му село е бил баща му.Още от малък ,той завързва тясно приятелство с
едно от момчетата в Банско-Димитър Молеров,чийто баща е зограф-Тома
Вишанов-Молера(създател на банската живописна школа).Налага се обаче Димитър да
замине за Рилския манастир и там да се учи за иконописец.Никола не може да се
раздели с приятеля си,и против волята на баща си бяга от вкъщи през 1808 год. и
заедно с Димитър отива в манастира.Скоро иконописането му омръзва и той става
послушаник при проигумена Йеротей,който го покалугерува през 1811 год. и го
прекръства на Неофит.През 1818 год. Неофит бил изпратен в София,за да бъде
посветен в духовен сан от тогавашния гръцки митрополит.В София той среща първия
си учител-млад грък,солунчанин.Понеже той знаел добре църковнославянски и
гръцки,Неофит го взима в манастира за учител и секретар-да води гръцката
кореспонденция с патриаршията и със съседните владици.Младия учител останал в
манастира до избухването на Заверата през 1821 год. и след това избягал тайно и
отишъл да се бие за свободата на отечеството си.Неофит отишъл да се учи при един
погърчен влах в град Мелник.Там учил от 1822 год. до 1826 год. и станал добър
елинист.През 1827 год. Неофит започва да преподава в Самоков и известно време е
секретар на епископ Игнатий.След Одринския мир епископът е убит и Неофит се
връща в Рилския манастир през 1829 год. където продължава да учителствува.Там
съчинява „Стiхи надгробнiи с красноречiем обясняющим имя и епархiю обiеннаго
архiерея".На 13 януари 1833 год. манастирът изгаря и той прекъсва учителската си
работа.Тогава Неофит е пратен при патриарха,заедно с няколко други братя,да
издейства разрешение за възобновяването на манастира,както и за събиране на
помощи от целия български народ.Мисията е успешна,ако се съди по султанския
ферман от 10 ноември,1833 год.Същата година Неофит става духовник при метоха в
Казанлък.Там среща търновския митрополит,който по искане на Васил Априлов,ги
изпраща в Букурещ,за да изучи алилодидактическия метод на гръцкото училище.Също
така Неофит трябва да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно
училище в Габрово.През 1834 год. той се връща в България и на 2 януари,1835 год.
е открито първото взаимно училище,където Неофит преподава известно време.През
това време той прави първият успешен превод на Новия Завет на новобългарски
език.Тъй като не се разбира добре с учителите в училището,той напуска и отива да
учителствува в Копривщица.През 1836 год. създава първия български глобус,а прес
1837 год. излиза от печат неговият първи учебник от поредицата за
взаимоучителния метод –„Краснописание”.След 2 години в Копривчица,той се прибира
в Рилския манастир и продължава книжовната си дейсност.Назначен е  за секретар
със задължение да ръководи и манастирското училище.В манастира остава до 8
април,1846 год. и после отива в Стара Загора,където го канят още от 1842
год.Училището там го възмутило,той се разболява и решава да се върне в
манастира.Има покана за учител по славянски езици в богословското училище на
остров Халки,в Гърция,която той приема.Преподава там от 1848-1852 год. и се
връща в Рилски манастир,поради върлуващата в училището холера.По сведенията се
вижда че две години седи без никаква длъжност в манастира.През 1852 год. излиза
неговата „Христоматия славянского язика”През 1858 год. е поканен за учител в
Хасково,но не приема.От 1860-1864 год. е игумен на манастира.През 1875 год. е
издаден неговият „Словар на българския език,изтълкуван от църковно-славянски и
гръцки език”.Умира на 4 януари,1881 год. в манастира.

През 1835 год. излиза от печат „Болгарска грамматика” от Неофит Рилски. Това е
първата системна българска граматика, която се счита за начало на
новобългарската граматична традиция и под чието влияние се развива българската
учебна граматична литература през първата половина на ХІХ в.Неофит съставя
граматиката като помагало, предназначено за обучението по български език в
първото новобьлгарско училище в Габрово. Тя се ползва като учебник в почти
всички български училища през 30-те години на ХІХ в. Точният тираж на книгата е
неизвестен. Самият автор получава 387 екземпляра,а на Габровското училище
издателите на граматиката, братя Мустакови, изпращат 535 еземпляра.Неофит
изпраща екземпляри от граматиката на много места в България, където се създават
взаимноучителни училища. Габровското училище също разпространява граматиката.
Според приходните сметки на училището от 1837 до 1858г. са продадени над 400
екземпляра, а цената и е била 8 гроша. През 1836г. в “Мнение на В. Априлов за
устройството на новобългарското оброзование” Априлов оценява високо книгата на
Неофит Рилски, но прави редица критични бележки.Неофит Рилски не се съгласява с
някои мнения. Особено остро реагира на предложението да се отхвърли членната
форма. В същото време обаче той приема част от критичните бележки. В писмо до Р.
Попович от края на 1838г. Неофит съобщава: “Защото требува да се притурат еще
потребни работи в нея, за това има велика правда г. В., каквото ще имам готово
рукописно и прибавлението и..... И веднага с горчивина добавя , че при липсата
на печатница в България, този труд му се струва безсмислен. Въпреки това Неофит
Рилски е написал това “прибавление”. В неговия архив се пази ръкопис със
заглавие: “Допълнение къ болгарской Граммат. изданной Н. П. П. Р. 183“. В
университетската библиотека в София се пазят два екземпляра от граматиката на
Неофит Рилски, които съдържат ръкописно допълнение към печатния текст.Последната
част за залозите в славянския език липсват в екземплярите. Единият екземпляр е
дар на Университетската библиотека от известния възрожденски деец д-р Стоян
Чомаков от Копривщица, където Неофит Рилски става учител след като напуска
Габрово. Другият екземпляр се съхранява в книгохранилището на Университетската
библиотека от 1902г. Купен е заедно с още 40 книги (повечето български
старопечатни) от Иван Хамамджиев, вероятно потомък на родолюбивия и влиятелен
сопотски род Хамамджиеви. На празния лист в началото на книгата има приписка, в
която авторът и Христо Луков съобщава, че през 1842г. е купил граматиката от
брат си Калист в Габрово, като платил за нея 15 гроша заедно с подвързията, а
това означава и заедно с ръкописното допълнение. На вътрешната страна на горната
корица има друга приписка със следното съдържание: "Начнаха да пиша дополнението
на Грамматиката отъ Ноемв: 10-й, 1841, въ Габ;".Ръкописът в Научния архив на БАН
е със заглавие "Дополнение..." със сигурност може да се твърди, че е от ръката
на Н. Рилски. Очевидно това е първоизточникът на останалите преписи, който
авторът е съставил, с цел да допълни граматиката си и го е оформил в подходящ за
отпечатване вид. Вероятно впоследствие, убеден че ръкописът няма да види бял
свят, самият Неофит или негов ученик е направил преписът в Габровския екземпляр.
Заглавието на този препис и на останалите известни досега е "Вступление". Освен
това всички ръкописи подвързани заедно с "Болгарска грамматика", съдържат
добавката, която представлява ерови правила и мястото и се определя след стр.
162. Новото заглавие, добавката от ерови правила и цялостното оформление
подсказват предназначението на тези преписи - допълнението, макар и в ръкопис,
да заеме мястото си в самата книга като въведение. Ръкописът е разделен на
части, озаглавени “За азбуката и за грамматиката вообще”, “За разделението на
буквите”, и т. н. Н. Рилски прави опит да даде определение на граматиката като
наука, да разграничи нейните дялове, опитва се да формулира дефиниции за буква,
сричка, дума, изречение. По-нататък разглежда въпроси на фонетиката и правописа.
Следват морфологични въпроси, засягащи словообразуването и имената. Авторът се
стреми да запълни някои празнини на граматиката си като дава определение на
съществително и прилагателно име, обяснява понятията собствено, нарицателно,
събирателно име. Спира се върху степените за сравнение на прилагателните имена,
като специално отбелязва, че “славенските уравняеми имена другояче се
уравняват”. Интерес представлява и следващата част на допълнението, озаглавена
“За технологията”. Според обяснението, дадено под това заглавие, понятието
“технология” на езика на съвременната граматика означава морфологичен разбор.
Текстът представлява методическо пособие – чрез въпроси и отговори е разработен
примерен морфологичен разбор на молитвата “Отче наш”. Както сам авторът
отбелязва, това е начинът, по който учениците ще навикнат да определят “секоя
часть слова споретъ преднаписанните правила”. Направен е разбор на частите на
речта на целия текст на молитвата. Заедно с това се изясняват всички
морфологични явления в текста, т. е. налице е цялостен (хоризонтален)
морфологичен разбор, който се смята за най-подходяща форма при обобщаване и
преговор на знанията по морфология.

Първият въпрос се поставя, с цел да се определи към коя морфологична категория
принадлежи всяка дума от молитвата. Така думите са класифицирани в 6 части на
речта – име, местоимение, глагол, наречие, предлог, съюз.

Вторият въпрос вече предполага пълна морфологична характеристика. При това
спазени са някои изисквания, които и днес са валидни при прилагане на този
учебен метод.

  Разборът се извършва по определен ред – след като е посочена морфологичната
категория, означени са най-напред постоянните признаци, а след това
непостоянните, например “да приидетъ, естъ глаголъ, наклонение желателное,
залогъ среденъ, видъ первообразенъ, начертание сложенно, число единствено, лице
третие, время будущее, родъ всякий, сопряжение третие, като носимъ, садимъ”.

  Употребените форми на морфологичните категории се изясняват Например при
имената се посочва именителният падеж, паралелно се определят падежите, към
които се отнасят формите според славянската и българската граматика и т. н.

  Морфологичният разбор се свързва с лексикалния и със стилистичния. На много
места смисълът на славянските думи се изяснява с превод на новобългарски “иже
еси, значи: ты който си”, “насущный – катадневный, повседневный”. Често се
изтъква стилистичното значение на конкретно употребената форма – “падежъ
звателенъ: понеже призываме отца небеснаго на помощь себе”. При глагол в
повелителна форма например има дълго обяснение под линия: “...повелителните
глаголи содержавать два разума: сир: повелителенъ и молителенъ...” и т. н.

Със своето съдържание ръкописът допълва граматиката като учебно помагало и
заедно с нея играе ролята на пръв учебник по български език в новобългарското
училище. По този начин ръкописните добавки в “Болгарска грамматика” от Н. Рилски
“представляват интересен момент от историята на родното образование и
филологическа наука през Възраждането”.

 

 

 


ОСНОВНО МЕНЮ

 * Начало
 * Заведения, магазини и услуги
 * ДОБАВИ ОБЕКТ В СТУДЕНТСКИ ГРАД
 * Карта на Студентски град
 * Кариери
 * Контакти


УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ

 * Икономика
 * Туризъм
 * Педагогика
 * Политология
 * Право
 * История
 * Философия
 * Публична администрация
 * Литература
 * Европейска интерграция
 * Психология
 * География
 * Информационни технологии
 * Химия
 * Физика
 * Биология
 * Спорт
 * Социологоия
 * ДОБАВИ МАТЕРИАЛ




WWW.GLOBALNO.BG

Без вътрешни рамки



WWW.POCHIVKA.ORG

Без вътрешни рамки
� Design by Global Consult BG Ltd Top