svparaskeva.com Open in urlscan Pro
78.128.76.240  Public Scan

Form analysis
0 forms found in the DOM

Text Content

 * Начало
 * История на храма »
   * Светини
   * Музейна сбирка
 * Житие на св. прпмчца Параскева »
   * Молебен канон към св. преподобномъченица Параскева
   * Акатист на св. преподобномъченица Параскева
   * Икони на светицата
   * Други светци, почитани в този храм
 * Енорийски живот »
   * Богослужебна програма
   * Социална дейност
   * Просветна дейност
   * Поклоннически пътувания
   * Енорийско издателство
 * НЕДЕЛНА ПРОПОВЕД »
   * Проповеди
   * Беседи
   * Статии »
     * Архиеп. Сергий Королев
     * Митрополит Йосиф
     * Митрополит Августин Кантиотис
     * Митрополит Иеротей Влахос
     * Архим. Серафим Алексиев
     * Архим. Ефрем, игумен на Ватопедския манастир
     * Старец Емилиян Симонопетрит
     * Архим. Тихон, игумен на м-ра Ставроникита
     * Схиархим. Йоаким Пар
     * Игумен Евмений Перистий
     * Архим. Рафаил Карелин
     * Иконом Емил Паралингов »
       * Общи статии
       * Агиология
       * История
       * Пътеписи
     * Протопрезв. Томас Хопко
     * Прот. Стивън Фрийман
     * Фотиос Кондоглу
     * Презвитера Анна Паралингова
     * Презвитера Александра Карамихалева

Menu– Начало– История на храма–– Светини–– Музейна сбирка– Житие на св. прпмчца
Параскева–– Молебен канон към св. преподобномъченица Параскева–– Акатист на св.
преподобномъченица Параскева–– Икони на светицата–– Други светци, почитани в
този храм– Енорийски живот–– Богослужебна програма–– Социална
дейност–– Просветна дейност–– Поклоннически пътувания–– Енорийско
издателство– НЕДЕЛНА ПРОПОВЕД–– Проповеди–– Беседи–– Статии––– Архиеп. Сергий
Королев––– Митрополит Йосиф––– Митрополит Августин Кантиотис––– Митрополит
Иеротей Влахос––– Архим. Серафим Алексиев––– Архим. Ефрем, игумен на Ватопедския
манастир––– Старец Емилиян Симонопетрит––– Архим. Тихон, игумен на м-ра
Ставроникита––– Схиархим. Йоаким Пар––– Игумен Евмений Перистий––– Архим. Рафаил
Карелин––– Иконом Емил Паралингов–––– Общи
статии–––– Агиология–––– История–––– Пътеписи––– Протопрезв. Томас
Хопко––– Прот. Стивън Фрийман––– Фотиос Кондоглу––– Презвитера Анна
Паралингова––– Презвитера Александра Карамихалева
 * 

 * Светоотеческо наследство »
   * Св. Иоан Златоуст
   * Св. Иоан Дамаскин
   * Св. Григорий Палама
   * Св. Максим Изповедник
   * Св. Климент Охридски
   * Св. Нектарий Егински
   * Св. Николай Сръбски
   * Св. Лука Симферополски
   * Св. Паисий Светогорец
   * Презвитер Козма
 * Богословие
 * Агиология »
   * Съвременни подвижници
 * Фотогалерия »
   * Църковни празници
   * Пътеписи
   * Поклоннически пътувания
 * Книжарница
 * Видео
 * Контакти

Navigation– Светоотеческо наследство–– Св. Иоан Златоуст–– Св. Иоан
Дамаскин–– Св. Григорий Палама–– Св. Максим Изповедник–– Св. Климент
Охридски–– Св. Нектарий Егински–– Св. Николай Сръбски–– Св. Лука
Симферополски–– Св. Паисий Светогорец–– Презвитер
Козма– Богословие– Агиология–– Съвременни подвижници– Фотогалерия–– Църковни
празници–– Пътеписи–– Поклоннически пътувания– Книжарница– Видео– Контакти


ЕНОРИЙСКО ИЗДАТЕЛСТВО




ЕНОРИЙСКО ИЗДАТЕЛСТВО




ЕНОРИЙСКО ИЗДАТЕЛСТВО






 12345678910


„ВСИЧКО Е ГОТОВО; ДОЙДЕТЕ НА СВАТБАТА…“ (МАТ. 22:4)



06.10.2023   Общи статии   Редактиране

Ик. Емил Паралингов

Има две Христови притчи, сходни по съдържание и смисъл. Това са притчите за
поканените на сватба (Мат. 22:2-14) и на празнична вечеря (Лука 14:16-24). В
първата от тях един цар вдигнал сватба на сина си и разпратил няколко пъти слуги
да повикат поканените на сватбата. Последните пренебрегнали поканата и отишли,
„кой на нива, кой по търговия; други пък хванаха слугите…поругаха ги и убиха…”
(Мат. 22:2-6). Във втората притча един човек приготвил голяма празнична вечеря и
изпратил слугата си „да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е готово…”
(Лука 14:16-17). И отново поканените започнали да се оправдават като сговорени
помежду си: един си купил нива и трябвало да отиде да я види, друг – пет рала
волове и трябвало да отиде да ги опита; трети се оженил и затова не можел да
дойде на вечерята (Лука 14:18-20).

Отправилите поканата се наскърбили, като първият дори наказал онези недостойни
свои приятели, поругали и убили слугите му (Мат. 22:7). После изпратили други
слуги по кръстопътищата, по стъгдите и улиците, по друмищата и плетищата, като
им заповядали, когото намерят там, да го доведат, за да се напълни сватбеният
дом с много сътрапезници (Мат. 22:10), да се напълни къщата, където била
приготвена празничната вечеря (Лука 14:21-23).

И в двете притчи този, който кани, е Сам Бог. Обединяващ образ на изпратените
слуги е Синът Божий Господ Иисус Христос, Божественият слуга, приел образа на
раб и станал човек (Филип. 2:7), изпратен, най-напред при „овците от дома
Израилев” (Мат. 15:24) – евреите. А когато те, поканените на сватбата и
вечерята, се отказали да отидат, Слугата Христос потърсил „онова, що е от долен
род на тоя свят и е унижено” (1 Кор. 1:27, 28), но гладува и жадува за Божията
правда (Мат. 5:6)… Но Христос е и Младоженецът, венчан за Своята Невеста –
Църквата, на чиято сватба е поканена прилепената към нея чиста християнска душа
(по Блажени Теофилакт Охридски). По думите на на св. Йоан Златоуст, Христос също
така е и „угоеният Телец” (Пасхално слово), принесен на празничната сватбена
трапеза, призоваващ: „Вземете, яжте: това е Моето тяло…това е Моята кръв на
новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” (Мат. 25:26,
28; 25:31).

Кой и защо отказва на такава покана?


Иконом Емил Паралингов
–



БРАКЪТ Е ЧУДО НА ЗЕМЯТА

В една своя беседа, посветена на християнското семейство, митрополит Антоний
Сурожки казва: „Бракът е чудо на земята. В днешния разединен свят бракът е
мястото, където двама души, благодарение на това, че са се обикнали един
друг, стават единни; място, където разликите свършват и започва осъществяването
на единен живот. Това е най-голямото чудо в човешките отношения: двама души се
сливат в една личност; двама, обикнали се един другиго съвършено и докрай,
стават нещо повече от просто двама души – превръщат се в единство”.

Тези забележителни слова на митрополит Антоний поднасям като скромен пастирски
дар на младоженците в края на Тайнството Венчание. Моля ги да изсекат думите на
владиката върху сърцата си като върху каменни скрижали (ср. Изх. 32:15-16) и да
градят брака си с ясното съзнание, че възприемайки го като чудо, ще запазят през
целият си семеен живот „радостта на брачното съжителство“ (из молитвата за
скрепяване брачните връзки ).

А бракът наистина е чудо. Божие чудо, сътворено и установено в чудно време.
Когато „бяха свършени небето и земята и цялото им войнство…” (Бит. 2:1), „при
общото ликуване на утринните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от
радост” (ср. Иов 38:4, 6-7), Бог сътвори „човека по Свой образ, по Божий образ
го сътвори… И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам…И даде Господ
Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни
онова място с плът. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я
заведе при човека. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от
плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа си. Затова ще остави
човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една
плът” (Бит. 1:27, 2:18, 2:21 – 24). „И благослови ги Бог, като им рече: плодете
се и множете се, пълнете земята и обладайте я…” (Бит. 1: 27 – 28).

Колко удивително е това!? С началото на живота на света започва и началото на
брачното съжителство между мъжа и жената. Започва с Божие благословение за
раждане на деца: „плодете се и се множете“ (Бит. 1:28), и със задачата да се
грижат за цялото Божие творение: „пълнете земята и обладайте я“ (пак там).




СВЕТАТА ВЕЛИКА КНЯГИНЯ ЕЛИСАВЕТА ФЬОДОРОВНА – БЕЛИЯТ АНГЕЛ НА МИЛОСЪРДИЕТО

Ик. Емил Паралингов



В родния ѝ дом, в Германия, я наричали Елла. В Русия – Белия ангел на
милосърдието. Православната църква я прославила в лика на светиите от XX в. и я
величае като св. преподобна мъченица Елисавета…

Вероятно е предизвикало удивление, а може би изглеждало и скандално, че дъщерята
на Великия херцог на Хесен – Дармщат Лудвиг, и внучка на английската кралица
Виктория, принцеса Елисавета Хесенска е приела Православието. Някои мислели, че
това станало по принуда от православния ѝ съпруг – Великия княз Сергей
Александрович, брат на руския император Александър III. Но единствената негова
намеса по отношение изповеданието на съпругата му, била не с думи, а с жива и
искрена вяра, и дела, съответстващи на вярата му (ср. Иак. 2:22). Независимо от
общественото положение, което заемал Великият княз в тихата стаичка на своя
личен живот, пребивавал като истински аскет и подвижник.

В писмо до баща си св. Елисавета споделя: „Виждайки колко дълбоко религиозен е
Сергей, аз се чувствах много изостанала от него и колкото повече опознавах
неговата църква, толкова повече усещах, че тя ме приближава към Бога. Това
трудно може да се опише…“ *

От писмо до баба ѝ, английската кралица, става ясно, че решението ѝ да стане
православна било лично и взето свободно, но също така, че не било взето лесно.
Св. Елисавета пише: „Аз знаех, че тази постъпка ще причини болка на много хора и
те няма да ме разберат. Но Господ ми даде смелост и аз се надявам, че те ще ми
простят болката, която им причиних. Постъпвам така, защото с цялото си сърце
принадлежа на тукашната църква и чувствах, че лъжа всички, включително и моята
стара религия, като оставам протестантка. Това е изцяло въпрос на съвест, в
който само човекът, когото това засяга, може истински да разбере дълбокото
значение на тази постъпка“  (с. 82).

Празничният тропар на светата княгиня разкрива, че нейното най-голямо богатство
са троицата добродетели: милосърдие, търпение и любов, чрез които „със смирение
княжеското достойнство скри, богомъдра Елисавето, със сугубото служение на Марта
и Мария си почела Христа… и като жертва праведна Богу си се принесла…“.




СКАЗАНИЕ ЗА ЧУДОТВОРНАТА ИВЕРСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА, НАРЕЧЕНА – ПОРТАИТИСА –
ВРАТАРНИЦА



10.03.2023   Светини   Редактиране

Празникът ѝ е на втория ден от Светлата седмица.

През ІX век след Рождество Христово, по време на царуването на император Теофил
(829–842), заразен от иконоборческата ерес, вилнеело жестоко гонение против
светите икони. Православните почитатели на светинята били подлагани на
изтезания, а иконите били изхвърляни от храмовете и изгаряни. По всички градове
и села били разпратени тайни съгледвачи да издирват укрити икони със строга
заповед да ги унищожават.

По това време недалеч от Никея живеела една богата, благочестива и добродетелна
вдовица с малкия си син. Тя притежавала чудотворна икона на Божията Майка, към
която имала голяма вяра и благоговение. Като построила у дома си църква, тя
поставила в нея тази света икона и често изливала топли молитви пред нея.
Царските съгледвачи, като дошли у дома й и като погледнали през прозореца в
църквата, видели тази светиня. Те заплашително казали на вдовицата:

– Дай ни пари или ей сега ще изпълним царската воля и ще те подложим на
изтезания!




БЛАЖЕНАТА СТАРИЦА ХАРИТЕЯ ОТ ОСТРОВ КИПЪР



09.02.2023   Съвременни подвижници

Архиманарит Дионисий Коптидис, Кипърска православна църква

Игумения Харитея била небесен човек и земен ангел. Нейният ум бил боговиден и тя
усещала благоуханното дихание на благодатта на Светия Дух, която я съгрявала в
любовта към Христа, възлюбен от нея от детство.

Без увеличение може да се каже, че в лицето на принопаметната Старица са
намерили своето отражение словата от Свещеното Писание: Кой ще намери жена
добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер. (Прит. 31:10).

Тази изключителна и надарена с духовни дарове личност, в света Елени Хатзихару,
се родила през 1915г. в село Атиену, на о. Кипър. След като завършила начално
училище, започнала да помага на семейството си на полето, което имало добро
социално и материално положение.

От най-ранна възраст сърцето ѝ пламтяло да посвети живота си на Христа,
избирайки монашеския път-нещо непривично за тогавашната кипърска действителност,
тъй като тогава в Кипър нямало нито един женски общежителен манастир. Волята ѝ
да изпълни желанието си срещнало упоритата съпротива на родителите ѝ, които я
скланяли към брак. По този повод тя писала в дневника си: ‚‚От деня, в който
открих на родителите  намерението си, започна неовъбразим хаос. Те не очакваха
от мене това и нежелаеха даже да чуят за монашество. Това им се струваше
отвратително и те не се стесняваха да ми казват, че ще ги оскърбя и че съм
длъжна да отстъпя. Денонощно между нас се водеше непрекъсната война‘‘.

В тези тежки моменти от живота си младата Елени намирала единстено прибежище в
тайните срещи и кореспонденция със своя духовник – стареца Макарий Стовровуниот.
Той и писмата му ѝ дали смелостта и надеждата за осъществяването на намеренията
ѝ! Той през целия ѝ живот останал нейн духовен отец, утвърждаване и утешение, на
когото тя дължала духовното си развитие.

 







ВЪРХУ МАРК 2:3-12. ЗА ВЯРАТА, ПРОШКАТА И ЛОШИТЕ ПОМИСЛИ

Ик. Емил Паралингов

И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица… Като видя вярата
им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете… (Марк 2:3, 5; ср.
Мат. 9:2)

Според Блажени Теофилакт Охридски, Господ Иисус Христос видял най-вече вярата на
носещите разслабения. Св. евангелисти Марк и Матей не уточняват какви са му били
те. Дали приятели или просто състрадателни човеци решили да помогнат? Но това не
е и от голямо значение. По-важното е, че тяхната вяра не била на думи, а
доказана на дело (ср. Иак. 2:17, 20). Те пренесли болния през улиците на града,
до къщата „дето се намираше Христос“ (Марк 2:4). Като разбрали, че не могат да
стигнат свободно до Лекаря на лекарите, „поради навалицата”, се качили на
покрива, разкрили го и отворили в него широка дупка през която спуснали одъра,
„на който лежеше разслабеният“ (Марк 2:4), в Христовите нозе.

Какво внимание е било необходимо, за да се изтегли обездвиженото тяло нагоре,
така че да не бъде изпуснато? И какъв труд за разкриването на покрива с голи
ръце? Колко изтощителни физически усилия се искали за всичко това, но нищо не
спряло четиримата. Те били готови на подвиг в името на страдащия, защото
вярвали, че Христос ще го излекува.




ЖИТИЕ НА СВЕТИЯ НАШ ОТЕЦ АМВРОСИЙ, ЕПИСКОП МЕДИОЛАНСКИ



11.11.2022   Други светци, почитани в този храм

Свети Амвросий бил син на велможата Амвросий, римския наместник на Галия и на
другите западни страни. От любов към сина си този велможа го нарекъл със същото
име, което сам носел.

Още в бебешката възраст на светеца имало предзнаменование за това, каква духовна
сладост ще достави той някога на Христовата Църква. Веднъж през деня повитият в
пелени младенец Амвросий лежал на открито и спял с отворени уста. Изведнъж
долетял рояк пчели, кацнал върху младенеца, покрил лицето и устата му, и можело
да се види как пчелите влизали в устата на младенеца и излизали, оставяйки меда
си върху езика му. Като видяла това, кърмачката искала да прогони пчелите, тъй
като се бояла, че ще причинят вреда на бебето. Но бащата на Амвросий, пред очите
на когото ставало това, спрял кърмачката, тъй като искал да види как ще завърши
това чудо. Не след дълго пчелите се вдигнали и отлетели. Бащата на младенеца ѝ
рекъл: „Ако това дете порасне, ще бъде велико сред хората“.

Така още в младенческите години на Своя раб Господ вече показвал, че над него ще
се сбъднат словата на Писанието: „Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за
костите лековита“ (Притчи 16:24). Защото роякът пчели изобразявал тези услаждащи
поучения и писания на свети Амвросий, с които той съграждал духовни медени пити,
веселящи сърцата на хората и повдигащи ги от земята към небето.




ЗА ТВОРЧЕСТВОТО




07.08.2022   Богословие   Редактиране

Св. Софроний (Есекски)

Христос е мярката за всички неща: временните и вечните, божествените и
човешките. По тази причина всичко, което имам намерение да пиша тук, ще изхожда
от съзерцаването на Христа – Богочовека. Нашата християнска антропология не
трябва да носи отвлечен характер, но непременно трябва да служи за фундамент на
целия ни живот в Бога, и аз съм готов да нарека тази антропология аскетическа.

Многостранен е Божият образ в човека. Един от неговите аспекти е творческата
сила, която се проявява в различните области на културата от всякакъв вид –
цивилизацията,изкуството, науката. На първозданния е била дадена заповед при
въвеждането му в природния свят – да го обработва и да го пази. (Битие 2:15).
Природният свят е устроен така че човек е изправен пред необходимостта да решава
непрестанно по творчески начин възникващите пред него проблеми. Но изброеното от
мен не изчерпва целия човек. Порай производството на всичко, от което човек се
нуждае за да запази живота си на Земята, той се издига от тези низши форми към
по-съвършени: духовните, трансцендиращите всичко видимо и временно. Във временен
план творческата способност е насочена надолу към земята, за да организира
природните дадености по начин, който съответства на човешките потребности и
нужди. В този случай целта се постига в рамките на неговите природни
способности. Във втория случай творчеството е насочено към висшия свят, където
едните естествени дарования на човека не са достатъчни.

Като персона, човекът притежава свобода на волята. Тази свобода не се изразява
във възможността от нищото да сътворява нещо напълно ново, което не е
съществувало никога преди, а в конвергенция (съгласуваност) с волята на Бога,
действителният Творец или дивергенция – (отклоняване и дори отхвърляне) на
Неговата воля.




БОЖИЯТА ТЪГА




05.07.2022   Общи статии

Ик. Емил Паралингов

Кой не знае евангелския разказ за възкресяването на Лазар (Йоан 11: 1 – 45)?
Наистина, преди него Господ Иисус Христос възкресил сина на наинската вдовица и
дъщерята на Иаир (вж. Лука 8:41-56), но случаят с Лазар е друг. По
свидетелството на св. ап. Йоан Богослов: „сестрата на умрелия, Марта, Му казва:
Господи, мирише вече; защото е от четири дена“ (Йоан 11:39). Това означава, че
тялото на брат ѝ е започнало да се разлага и ако се вдигне покриващият гробната
пещера камък, цялото зловоние на разлагаща се плът ще излезе навън. Но Христос,
„Хлябът на живота…“ (Иоан 6:48), отговорил на предупреждението ѝ така: „Не казах
ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия?“ (Иоан 11:40).

И ето какво виждат Марта и Мария, и всички които са с тях. Как „Иисус дигна очи
нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги ме
слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме
пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе
умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с
кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи“ (Иоан 11:41- 44).

 














НАПРЕД


 * ЕЗИК:
   
   * Български
   * English
   


 * МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ
   
   Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай


 * НОВИ ПУБЛИКАЦИИ
   
   * Проповед на 15 октомври – Неделя на св. Отци от VII Вселенски събор
   * „Всичко е готово; дойдете на сватбата…“ (Мат. 22:4)
   * Богослужебна програма за месец октомври
   * Да поговорим за алчността
   * Проповед на 24 септември – Св. Богородица „Всецарица“


 * ДОКУМЕНТИ
   
   1. Становище на Св. Синод на БПЦ-БП относно писмо на Конституционния съд за
   понятието „пол“


 * ИНТЕРВЮ
   
   Отец Андрю Филипс: Евангелската проповед в Древна Англия и английските светии
   
   Отец Емил Паралингов: Пандемията засили вярата, но спасението не идва
   наготово
   
   За гроба на св. патриарх Евтимий Търновски
   
   За бъдещето на Църквата във века на пансветовната глобализация
   
   Има различия. Митрополит Йосиф на САЩ, Канада и Австралия


 * НОВИНИ
   
   Съдействие на бежанците от Украйна
   
   Протопсалт Аргир Малчев остави жива следа в църковната музика у нас


 * ДУХОВНО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР
   
    1.  Покаянието на воина Таксиот
    2.  Протопрезвитер Г. И. Шавелски (1871—1951) и мястото му в развитието на
        Православното богословие в България
    3.  „Аз не съм като този митар…“ За греха на осъждането
    4.  Учението за човека в духовното творчество на св. Григорий Богослов
    5.  Представяне на книгата „Православното християнство и Древната църква в
        Англия“
    6.  Беседа за живота и мъченичеството на св. Елисавета Фьодоровна
    7.  Светлината, която е тъмнина… или героите на нашето време
    8.  Чашата е в ръката на Бога
    9.  Да бъдеш православен
    10. Да се подготвим за Великия пост. „И ще съди живи и мъртви.“ За Страшния
        съд
    11. Да се подготвим за Великия пост. По стъпките на блудния син: от
        падението до покаянието
    12. Да се подготвим за Великия пост. Молитвата на Митаря и оправданието на
        Фарисея
    13. Възгледът на проф. протопрезв. Стефан Цанков за пътя от греха към
        светостта и въпросът за просветата
    14. Беседа за св. Никифор Хиоски – Светецът на прокажените

 * октомври 2023 П В С Ч П С Н « сеп.      1 2345678 9101112131415
   16171819202122 23242526272829 3031  


 * БОГОСЛУЖЕБНА ПРОГРАМА
   
   * 


 * ВРЪЗКИ
   
   1. Българска православна църква – Българска патриаршия
   2. Пловдивска света митрополия
   3. Ловчанска света митрополия
   4. Портал Православие.бг
   5. Издателство „Паралингва“

© svparaskeva.com
Powered by WordPress | Designed by: IT Infrastructure Management | Thanks to
SharePoint Cloud, Hosted CRM and Hosted Project Management Software